Флавий Валерий Аврелий Константин Август, наричан Константин Велики, е една от най-значимите личности в историята на Балканския полуостров и цяла Европа. Като римски император в 306-337 г., той премества столицата на тогавашния цивилизован свят в нашия регион, а това показва нарастващото значение на Балканите в късната Античност.
Константин е и държавникът, превърнал Християнството в официална религия. Този негов акт слага началото на нова културна епоха, продължаваща и до днес.
По негова инициатива е свикан и Никейския събор през 325 година, на който е приет “Символът на вярата” – основополагащият документ, в който са записани догмите, на които се гради Христовата църква. Пак на Никейския събор арианството е осъдено като ерес и така се избягва възможното разцепление в средите на все още неукрепналата религия.
Самият император Константин остава през целия си живот езичник и приема светото кръщение едва преди смъртта си. Почива на 21 май 337 година в Аквириониския дворец в Никомедия. Тялото му е пренесено и погребано в църквата “Светите апостоли” в Константинопол.
Историята присвоява на Константин титлата Велики, а църквата, заради заслугите му за утвърждаването на Християнството, го канонизира заедно с майка му за светец и почита паметта им на този ден.
С цел да се почете паметта на императора и светеца, чието управление бележи повратна точка в развитието на цивилизацията ни, на 01.03.2019 г. Сдружение за антични реконструкции „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“ инициира подписка за издигането на негов паметник в столицата ни. За година и половина тя събра няколкостотин подписа, а също така получи подкрепата на Софийска света митрополия. На 06.08.2020 г. необходимата документация за проекта беше внесена в Столична община и ще бъде разгледана на следващото заседание на експертно-художествения съвет.

https://www.peticiq.com/224975?fbclid=IwAR2OTRHOxqe0MjmBaBti3MeJsSQX422ZK6KaNhJjjnk2U5dMEkQUqvBiTj0