Римската гробница в Силистра датира от средата на IV век. Известна е с богатата си стенописна украса (геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени, господарската семейна двойка и техните слуги), които са направени вероятно от египетски или сирийски художник. Гробницата представлява еднокамерна сводеста каменна постройка с вход от изток и размери 3.3 м x 2.60 м x 2.30 м. Тя е открита през 1942 г. и днес е положена в специална защитена сграда. Целият интериор на Силистренската гробница е покрит с живопис. На бял цокъл е разположен фриз от 11 правоъгълни полета, включени в керемиденочервена рамка.
Върху централното пано е изобразен господарят в цял ръст, облечен като знатен римски сановник, който държи в ръката си императорска грамота. До него е знатната му съпруга.
Благородникът е облечен в бяла туника с дълги ръкави и златисти украси, и носи кафяв или чертвеникав плащ – хламида, закопчана със златна фибула. Господарката, която държи цвете в ръката си, е наметната с ефирен воал и носи дълга до краката туника с широки ръкави и богата украса. От двете им страни са изобразени прислужници, те поднасят елементите на костюма на господаря магистрат /хламида, панталони, туника/ и луксозни предмети, кърпи, огледало, мангал с благовония.
Допуска се, че господарят от Силистренската гробница е от съсловието на знатните особи (ilustres). Най-вероятно около средата на IV в., подобно на други провинциални аристократи, е почетен с висока титла (патриций, магистър, сенатор, консул). Единствените указания за това се съдържат в неговия костюм и грамотата, която държи в ръцете си, т. нар. кодицил. Коланът, фибулата и червеникавата хламида са с ясно указание, че той принадлежи към висшата военна аристокрация.
Рисунките, базирани върху фреските на Силистренската гробница, са дело на нашия член – Людмила Попова и са изпълнени по проект за оборудване на детския информационно-образователен център към Музея за история на София /2019-2020/.
