Делото на Улфила
Всяка година в археологическия резерват “Никополис ад Иструм”, нашето сдружение, заедно с СНЦ „Бъдеще за Никюп“, регионален исторически музей Велико Търново и с подкрепата на община Велико Търново, провеждаме античния фестивал „Нике- играта и победата“. Той цели да популяризира този значим археологически обект, представяйки исторически възстановки и жива история от Античността. Един от акцентите на фестивала е фокусиран върху живота и делото на готския християнски мисионер Улфила – личност с огромно значение както за местната история, така и за световната като цяло.
Предполага се, че баща му е бил вероятно гот с известно положение сред варварите, а майка му – фригийка, гъркиня християнка от Кападокия в Мала Азия, отвлечена оттам в следствие набег на готите през 257 година. Името му Вулфила е с явен готски корен – означава „Вълче“. За по-голямо благозвучие гръцките летописци го тушират като Улфила. Християнското възпитание и гръцко образование Улфила получил в семейството си и в младежките си години се сближил с готския епископ Теофил. Първоначалното поле на мисионерството на Улфила, както е отбелязано от всички източници, била бившата римска провинция Дакия, и по-точно днешно Влашко.
През 340-341 г. Улфила се появил в Цариград начело на готска делегация за уточняване отношенията на своя народ с престолния град. По това време в Константинопол църквата била доминирана от последователите на арианската ерес и Улфила бил ръкоположен за готски епископ на мястото на починалия Теофил от Евсевий Никомидийски (лично кръстил Константин на смъртния му одър през 337 г.).
Вероизповеданието, което Улфила разпространил сред готите, след завръщането си от Константинопол било арианският вариант на Християнството, който по-лесно се приемал от варварите – отхвърлящ никейската представа за Света Троица и проповядващ по-скоро монотеизъм с един Бог-Отец, и Христос като Божи син и пророк – догматика, близка до юдаизма, исляма, и до езичеството. Силно опростеното учение на арианите очевидно способствало за лесното му разпространяване сред готите. Не са известни и храмове, в които готите-ариани черкували. Предполага се, че продължавали да се молят под открито небе, в лесове и по поляни, както другите им съплеменници германи.
Мисионерската дейност на епископа сред готските племена не се харесала на техния предводител Атанарих, който бил заклет езичник и той прокудил Улфила и паството му. През 348 г. император Констанций II, син на Константин Велики дал съгласието си на юг от Дунава да бъдат заселени християнизираните от Улфила малоготи. По-голямата част от тях била настанена в околностите на Никополис ад Иструм и в района около днешния хълм Царевец.
Улфила получил епископски сан и бил признат за духовен и светски суверен на своя народ в рамките на Късноримската империя. Смята се, че в Никополис ад Иструм той за първи път превел от старогръцки на готски език Библията – епохално събитие за всички готски племена. За целта той създал и готската азбука, предназначена да замести ползваните дотогава „руни“ (черти и резки) на сънародниците си, с букви, съставени по образеца на гръцки и латински букви, допълнени с нови специфични готски знаци, годни да придадат писмена форма на звуковите особености на езика им.
Още приживе Вулфила бил почитан като покръстител и просветител от най-висок ранг, съветник и съратник на няколко константинополски василевси и партриарси, както и на готски крале, заселили се на територията на империята.
Манол Глишев разказва за делото на епископ Улфила в предаването „Памет без давност“: https://www.facebook.com/PametBezDavnost/videos/1036127674304815
Следователно, предвид животоописанието на епископа, можем да направим следните изводи:
– Делото на този раннохристиянски епископ е съизмеримо с това на светите братя Кирил и Методий – и той като тях създава нова азбука за да може един народ, считан от римляните за „варварски“, да има своето място в културното семейство на света. Преводът на Библията от гръцки на готски също е един колосален труд от голямо значение за историята и културата на Европа.
– Благодарение на мисионерската си дейност той приобщава готите към христовата вяра доста по-бързо от други варварски народи, което ги интегрира в Римската империя. Малко или много това довежда до по-късни събития, особено политически такива, които дават облика на тогавашна Европа и оформят картата ѝ в периодите на Късната Античност и Ранното Средновековие.
– На местно равнище, в България, на личността на Улфила не се дава дължимото, а доста хора смятат, че той би трябвало да бъде разглеждан като човек, изменил с дейността си древната история на Балканите и в частност историята на земите, които днес наричаме наша родина.
По време на фестивалните дни, нашето сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“ пресъздава литургия на готски език в ариански стил, демонстрира постановка на публичен диспут между привържениците на арианското и никейското изповедание, разяснява пред публиката особеностите на вярата на покръстените готи и организира беседи за създадената от Улфила готска писменост.
Популяризирането на историята на малоготите на Улфила, заселили се на територията на днешна България, не се изразява само с исторически възстановки. На 11.07.2023 излъчихме пред българска аудитория официалната версия на „Песен за Улфила“ – комбинация от творческите усилия на нашите прекрасни приятели, музикантите от дуо KsANa и членове на нашето сдружение: Владимир Попов, който даде идеята, Манол Глишев, клойто написа текста и изпя песента заедно с Йоан Кръстев. Дебютното изпълнение наживо на тази песен бе шестото издание на Античен фестивал „Нике – играта и победата“ на 15 юли: