Меню Затваряне

Началo

“Историческа реконструкция“,“историческа възстановка“ от англ. Reenactment („възстановка“) е тип събитие, представящо повторение на исторически моменти и реализирано на живо. На тези мероприятия се демонстрират ежедневие, бит, порядки и технологии от миналото, т.е. реконструкцията не е само пресъздаване на батални сцени. Точното повторение е насочено от една страна към аудиторията, а от друга към субективните преживявания на реенакторите.

Основна характеристика на възстановките, която ги различава от театралните или туристическите пърформанси е тяхната достоверност. В зависимост от целите и разбирането на организаторите за нивото на историческа реконструкция, стандартът за достоверност може да бъде много строг или да допуска някои отклонения. Като цяло обаче като възстановка се възприемат събитията, при които е налице високо ниво за достоверност.

Едно от определенията за исторически възстановки е: „симулации на събития, основани на научно установени факти и документи, обикновено разигравани от ентусиасти в публичните пространства на музеи или сред археологически декори, които имат за цел едновременно представяне на миналото пред аудитория и преживяване на миналото от гледната точка на самите участници“.

За разлика от множеството театрални или туристически събития, историческите реконструкции изискват и особен вид личен ангажимент и мотивация, които надхвърлят обикновеното отделяне на няколко часа за изпълнение на ролята.

Възстановките най-често се организират основно от неправителствени групи и организации, чиито членове са и основен двигател и изпълнител на самото събитие. В повечето случай те принадлежат към исторически базирани субкултурни групи. В България при организирането на исторически възстановки, в повечето случаи се следват критериите за историческа адекватност, като се държи сметка за наличието на исторически аналог на представените събития или епохи. Възстановките имат едновременно културна, образователна, ритуална и развлекателна функция. Макар и неподчинени на някаква стратегия, понякога те могат да функционират като туристическа атракция и имат значение за изграждането на бренда на дадена историческа дестинацията.

Друга причина, поради която този тип събития заслужават особено внимание е тяхната атрактивност и огромен потенциал от гледна точка на привличане на публика, силен емоционален заряд, съчетан с образователен и възпитателен ефект.

В основната си част организаторите на този тип събития в България са неполитически, нетърговски граждански структури, които се занимават с дейности, свързани с опазване и възстановяване на културно историческото наследство. Членове на тези организации са хора от различни професионални и социални групи с различен тип връзка с историята – образование, професия или хоби, които отделят личен времеви, материален и финансов ресурс за реконструкция или цялостната направа на вещи, екипировка и оръжия.

Общата отличителна черта на реконструкторите е не само стремежът към познание и популяризиране на факти, събития, технологии от миналото, но и стремеж към тяхното точно възсъздаване. Оттук е и максималният стремеж към историческа точност, към пълно съвпадение на детайлите с оригинала. Този критерий към точно спазване на цвета, модела, елемента от дреха, предмет, оръжие се прилага и при оборудването за различните възстановки. Друга важна черта е наличието на добра историческа подготовка, т.е. степен на познания, което обаче не означава непременно образование в областта на историята.

Съществува значително многообразие на видовете и формите при историческите възстановки, което донякъде разширява разбирането, формулировката за тези събития. Организаторите и участниците в тях ги разделят най-общо на три основни групи, според типа историческа реалност, която пресъздават:

Жива история – пресъздаване на бит, порядки, традиции, занаяти, елементи от ежедневието на обикновените хора за конкретната епоха. В тази група влизат и дейностите по представяне на бита и задачите на войника, но отново ориентирани към конкретното историческо време (съществуват множество разлики в униформи, оръжия, специфика на личните вещи в рамките на кратък исторически период, което пък задава много ясна и конкретна задача и изискване към детайлите). Конкретните форми на такъв тип възстановки са военни лагери от различни исторически епохи с различна продължителност и обхват, демонстрации, изложения, фестивали и пр. Възможно е и смесване на формите – едно събитие тип „жива история“ да приключи с възстановка на битка или друг важен момент.

Пресъздаване – представлява опит за повтаряне на важни събития от миналото в автентична обстановка или на мястото, на което те са протекли. В тази група влизат възстановките на исторически битки, на сключване на важни договори, държавнически решения и пр.

Реконструкция на предмети от различни области – бит, въоръжение, икономически, социален живот или на технологии, използвани в различни периоди от миналото. Този тип реконструкции нямат толкова силен събитиен характер, тъй като не винаги са предназначени за експониране, демонстриране. Те обаче са по-скоро постоянен елемент, включен в реконструкции от първите два вида. Възстановените предмети биват използвани в изложби, като част от автентична технология в преигравания или фестивали, посветени на различни исторически периоди.

През последните години броят на организациите, ангажирани с провеждането на такъв тип събития, нараства бързо. В традиция започва да се превръща и включването на възстановките като част от градските празници, официални чествания на исторически дати в България.

В български условия историческата реконструкция е много повече почетно събитие, носещо образователен характер и в много по-малка степен шоу или спектакъл, който трябва да генерира средства. Комерсиализацията като подход при реализацията на историческите реконструкции у нас е на заден план. Този тип събития се правят не толкова за задоволяване на зрителските потребности от екстремно историческо преживяване, за което зрителят е готов да плати, а за ознаменуване на важно събитие, за разширяване на набора от представи и знания за миналото, за съхранение на дадена традиция.

Факт е разбира се в някои случаи наличието на финансова подкрепа от местните власти, НПО и др., но това финансиране до голяма степен осигурява самото протичане на събитието и рядко включва пълно материално обезпечение за отделеното време, положения труд и постигнатия ефект.